Jesus is just like me
Ще взема да блогна, щото май няма с кой да споделя.
Да сънуваш кошмари цяла събота нощ (така свещената събота нощ!) и то психо-кошмари.
Психо-кошмари как някой, до скоро много близък, ти се кара, кара ти се така както само той може, и ти се стягаш, стресираш, пресяда ти, чувстваш се жалък, тъп, прост, малоумен и неудачник, с цяла ялова ябълка в гърлото – абе много силно боли.
How to stop this?
както не веднъж съм писал за 5 years,
но този път са други,
кой можеше да очаква, че miro.kalifish.com ще го има вече 5 години…
Ама явно има какво да се изхожда.
някой да удължи деня с едни 5 часа, моля
телепортацията? къде е
храната да стане безплатна
музиката също
музикантите – винаги на all inclusive
Щеше ми се да има нещо убаво да имам да напиша
Щях да напиша нещо по-малко за това как един период си отмина, леко, без сътресения, стана есенно – като усещане…
PS. soon we will be white!
А там на shuffle е зазвучала bjork, този път тъжно не ми става (виж 3 поста надолу)
1. Живее с един, харесва друг, а аз съм Миро (при това – гарантирано).
2. И е тъпо или Е дебела….
3. Изпитва нужда от висока нервност, но държи на нашата вижданизация.
Извод – What the fuck?¿???????????
По омерзеният път назад
постоянно ме блъскаше и разцепваше
една кола – отзад
като в матричката
Пих мента и я целувах, няма значение коя
Страстно и като за последно
Малко bjork и отново съжалявах
Write now
Think later
Speak less
Do Easy
Reuse!:ws
купувам си Фурньиети със стотинки /щот не останаха пари/
заедно със монетите пускам малко морски пясък
никой не схвана хубавият момент
Малката Мария
като света вода ненапита
щото никой не я пита
Странно случайно хубаво си изкарахме с
Пилето, Телефона и Холограмата
Снимки
we’re in the zombie room
и Свен ще пуска
муахаха
Събират се хора – всичките тъжни
разотиват се хора, все така тъжни
